Заедно деца и родители на Хелоуин

Езиков център "Иглика Тодорова"- съществува от 11 години. Иглика е един от най-смелите хора, които познавам. Сама тя организира своята школа и години наред върши чудеса. Учи на английски деца и възрастни. Преживя и надживя всички кризи и всяка конкуренция... Защото работи с дух, въображение и замах, езикът се изучва в контекста на културата, на която е носител.
Под давлението на децата от школата, тя пое "кръста" да организира вечер за запознаване с празника "Хелоуин". И ние си имаме подобен празник през ноември - Архангелов ден, когато се скъсява границата между земния и отвъдния свят и когато трябва да омилостивиш духовете на отвъдното и да се възправиш срещу страховете си.
Дима и Еми Лаловска от "Споделеност" помогнаха с прекрасна драматизация, за да знаем откъде е дошъл тиквения фенер, който децата подготвят с такава радост./ спомням си от моето детство, дето ние пък правихме динени фенери/. Диляна нарисува близо шестдесет "Хорца на споделеността" на листовките с весели съвети на децата към възрастните. Михаил/ пастора на Евангелиската църква/ включи децата от дневния център в общите игри и приюти родители и деца в прекрасната зала на Хосписа на милостивия самарянин.
Така всеки даде своя дан/ да не забравяме традиционния сладък хляб със стафиди, подготвен от Еми и Диляна/за събитие, което да събере деца и родители в общо преживяване.

Силата на дълбоките корени

"Споделеност" тръгна по своя път с едно събитие в Регионална библиотека "Стилиян Чилингиров", което бе "споделяне" на различни поколения шуменци по темата "Силата на дълбоките корени". Една топла традиционна пита разчупи Стоян Терзиев, бивш учител по математика, достолепен баща и дядо, когото познават с добро поколения шуменци. Не само като математик г-н Терзиев присъства в общественото пространство, но и като човек, който никога не загубва интереса си към живия живот и неговите приключения, не загубва интереса си към българската литература, история, култура. Разчупването на питата бе акт, напомнящ за споделеността и мисленето на хармонията в рода и семейството като свещени основи на живота. Петя Косева/ на 19г/ и Димо Георгиев/24г/, прекрасни млади хора изразиха своето виждане по темата. Ако изказването на Петя беше в критичен аспект по отношение на забравата на заветите на нашите предци, отчуждението, които лишават живота ни от дълбинната сила на неговите основания, то Димо насочи вниманието към опасността да се мислят "корените" само в аспекта на националното и спекулациите с националистическата идея в съвременна България. Да живеем в едно Глобално село, не значи да загубил усещането си за дълбоките корени, но хоризонта на космополитното съзнание се налага определено и може би устоите ще бъдат в една нова "универсално" наложена нравственост и хуманистичен светоглед.
Доктор Стоева демонстрира опита на семейната констелация с разиграване на ситуации, което беше изключително впечатляващо за присъстващите. Един опит, който доказва колко може да даде нашето осъзнаване на свързаността ни с корените и колко ощетен може да бъде човек, който не е пътувал назад, за да открие своята перспектива в настоящето и бъдещето.

Най-голямата спънка — страхът.
Най-лесното нещо — да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното нещо - да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото - да угодиш на всеки.
Най-глупавото нещо - оправданието.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-полезното нещо - опитът.
Най-безполезното нещо - мързелът.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-необходимото - домашното огнище.
Най-верните приятели - родителите.
Най-големите дарители - учителите.
Най-добрите учители - децата.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие - да си полезен на другите.
Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятният недостатък - лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш - от проблемите.
Най-първата необходимост - общуването.
Най-краткият път - правилният.
Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък - прошката.
Най-добрата защита - усмивката.
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование - предателството.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най- важното нещо, което носиш със себе си - умът.
Единствената реалност - любовта.
Най-мощната сила на света - вярата.
Най-стимулиращият дар - надеждата.“

Майка Тереза (27/08/1910 – 05/09/1997)